Уважаеми, родители нашето „Училище за родители“ продължава. Наближава един светъл празник „Деня на християнското семейство“.Семейството е основният извор от който детето черпи добродетели, възпитание, норми на поведение.Нито една институция не може да замести семейството.Там се създават моделите на подражание, които са много важни защото детето първо приема начина на общуване в семейството чрез подражание.Ето няколко съвета за общуване с детето в семейството.

Възпитанието на детето е едно от най-трудните, но удовлетворяващи занимания. Никой не се ражда с уменията да бъде родител. Докато детето расте и му предаваме опит за живота, то ни учи на родителство. Няма 100% валидни правила как да бъдеш добър родител. Децата са различни, родителите също, ситуациите в живота още повече. Има обаче някои истини, които са общовалидни при общуването…

Примерът е важен

От най-ранна възраст децата копират поведението на родителите си. Подсъзнателно те натрупват информацията, която получават визуално и в опита си да общуват с родителя и моделират поведението си спрямо нея. Ето защо личният модел на поведение е водещ начин за възпитание през първите 7 години. Естествено, необходимо е да се отделя и достатъчно време за разговор с детето.

Бъдете справедливи

За никой родител не е приятно да види детето си натъжено или разплакано. Но не трябва да сте прекалено меки, ако детето е направило сериозна грешка. Представата за правилно и погрешно децата базират също на преценката на родителя.
Когато родителят реагира спокойно при грешка на детето и му обясни къде се корени проблемът, то е в състояние да възприеме казаното и коригира поведението си.
При семейства с повече от едно дете, родителят следва да изработи подход при общуването си с тях, за да не създаде условия за неразбирателство между тях.

Бъдете част от живота на детето

Да сте част от живота на детето не означава само да помагате за домашните му, да го направлявате какво е правилно и не. Необходимо е да отделите време специално за него и разговаряте за тревогите и мечтите му, за случките, които са му направили впечатление, за приятелите му. Играйте заедно, обсъждайте филма, който сте гледали заедно, споделяйте любимите си занимания. Така е сигурно, че ще се докоснете до него.

Според възрастта

За родителя детето винаги остава дете. Важно е обаче успоредно с растежа му да се развива и родителския подход. Ако продължавате да гледате на 5-годишното дете с очите, с които сте гледали на него в периода на прохождането му, рискувате самостоятелността му. Докато задължение на родителя е да помогне на детето си при адаптирането му към задълженията в училище, то напълно неадекватно е тийнейджърът да се следи дали си е сложил тетрадките в чантата. В тази възраст се налага друг подход, който действително да работи при общуването и постига отговорност от страна на детето.

Самостоятелността…

За да се справя в живота, детето от малко следва да развива своята самостоятелност. Естествено за всяка възраст тя е специфична. Да се приучи детето на независимост и отговорност е една от най-трудните задачи на родителството. Непрекъсното е необходимо да се спазва балансът между силния контрол от страна на възрастния и своеволието от страна на детето.
За да бъде едно дете независимо, то родителят трябва да има доверие в него. За да се гласува доверие, значи има справяне с отговорностите от страна на детето. За да се справя със задълженията си, на детето преди това трябва да е показан модел на поведение. Процесът е двупосочен и взаимозависим.

Последователност

Създаването на конкретни правила и изисквания към детето няма смисъл, ако те не се прилагат последователно. Ако веднъж родителят се отнася прекалено благосклонно към детето, въпреки съзнателната грешка, а друг път се изпадне в ярост, определено то няма да разбере какво всъщност се изисква от него.
Децата бързо научават модела на поведение на родителите си и ако установят, че „номерът може да мине“ при определени обстоятелства, то непременно ще се възползват.
В тази връзка е необходимо родителите да координират действията си, за да не се получава, когато единият наказва, другият да позволява. Ефектът е същият – детето ще си прави просто каквото му хрумне. По-лошото в този вариант е, че може да изпадне в ситуация, която да пострада без родителя да е в състояние да му помогне.

Отнасяйте се към детето с уважение

Децата са особено чувствителни към несправедливостта. Няма как да спечелите детето, ако подхождате към него неадекватно и необосновано. Необходимо е да изградите и заслужите доверието и уважението от страна на детето си. Само по този начин ще можете да имате доверие и на него.
При общуването с него, разговаряйте като равнопоставени. Позицията над на родителя, не само поставя дистанция, но и изгражда стена. Учтивият и любезен разговор в повечето случаи има много по-висока ефективност от повишаването на тон. Важно е при разговора с детето, родителят да има пълно присъствие. Ако мислено все още сте на работното място, детето ще усети неискренността ви. А и как бихте го направлявали, ако не сте концентрирани и внимателни при комуникирането с него.