В частна детска градина в София „Чудната къщичка“ се стремим да прилагаме иновативни и ефективни методи на обучение.

От учебната 2016-2017 година вече обучаваме нашите възпитаници с интерактивна дъска и софтуерен продукт от издателство „Изкуства“. Така преподаваме същия одобрен от Министерство на образованието и науката материал, но по нов, по-достъпен и интересен за децата начин. Забелязваме, че така вниманието им е по-устойчиво и продължително, а те придобиват знания, докато се забавляват.

В основата на интерактивния метод на обучение е ученето чрез игра. Доказано е, че чрез играта детето много ефективно усвоява знания и умения, защото тя провокира интереса му и то само изявява желание да учи. Провежданите ситуации стават по-забавни и продължават по-дълго, като се дава възможност на повече деца да участват едновременно в процеса. Така децата развиват социални умения и качества за работа в екип.

Наблюденията ни показват, че с интерактиния метод на образование провокираме повече внимание и съсредоточеност у децата. Дори децата, чието внимание трудно се привлича чрез стандартните методи на обучение, се включват активно в обучителните процеси с интераткивната ни дъска. Така на нас като педагози ни се дава възможност чрез играта да провокираме логическото мислене и въображението и да развиваме потенциала на всяко дете.

Ако искате да научите повече за интерактивния метод на обучение, ще се радваме да се запознаем по време на среща в градината, където да ви покажем и разкажем повече за обучителни процес. Нашите контакти можете да намерите тук.

Тръгване на детска градина

Тръгването на детска градина е повратен момент както в развитието на детето, така и в отношенията ви с него. Рожбата ви, която в много случаи дотогава не се е отделяла от вас, дори за 2 часа и с която сте били в непрекъснато общуване от часа на раждането й, сега трябва да се научи да се справя сама целия дълъг ден и да намери мястото си в група, съставена от други деца с често съвсем различни характери. За вас пък сигурно ще е също толкова трудно да приемете, че не знаете какво прави детето ви всяка минута от деня и че е предоставено на грижата на други хора, без да можете да му се притечете на помощ във всеки един момент.
А дали наистина всичко е толкова сложно, колкото изглежда? И има ли начин да се направи по-лесно и за вас, и за детето, така, че да сте сигурни, че детската градина е правилното решение и за двама ви?
Първото нещо, което трябва да направите, е да обмислите много добре нещата – неминуемо ще си задавате въпросите “Дали не е рано?”, ”Дали ще свикне?”, ”Дали няма да боледува много?”, ”Дали все пак не е по-добре да го гледа баба му?”.
Предимствата на детската градина са много – децата растат в колектив, стават самостоятелни много по-рано, което изгражда отрано у тях самочувствие и увереност в себе си, те свикват да преодоляват сами трудностите, да отстояват себе си в групата. Едновременно с това всеки ден в детската градина тече обучение по определен план и система, предоставящи многостранно предизвикателство за детето и задоволяващи всичките му потребности от двигателните до чисто интелектуалните, с помощта на които се добиват необходимите знания и готовност за училище.
И все пак тръгването на детска градина е решение, което трябва да се обсъди и вземе единодушно и от двамата родители – защото често ще се налага да си помагате при воденето и взимането на детето и трябва да сте на едно мнение и еднакво добре информирани, за да можете с възможно най-малко стрес да преживеете трудните първи дни и седмици. След като решението вече е взето, трябва да се опитате да разберете възможно най-подробно какво ви предстои, за да сте подготвени и да знаете как да реагирате – разпитайте приятелките си с деца или дори отидете някоя сутрин с тях да видите как ги оставят – това ще ви даде добра представа. Ще имате възможност и да огледате условията в детската градина и на място да се поинтересувате за записването.
И така, решението е взето, молбата е подадена и все пак имате още няколко месеца до тръгването на детска градина – това е идеалният вариант, тъй като ще имате достатъчно време да се подготвите. Вашето дете има нужда да знае, че ще тръгва на детска градина и какво го очаква там. Така, че започнете още отсега да разказвате за това – кажете му колко голямо е станало вече, колко много неща може да върши самичко и колко сте горди с него. След това му разкажете, че всички деца на неговата възраст тръгват на детска градина, опишете как се събират в една група, за да могат заедно да си играят, как носят различни играчки, с които се забавляват всички, как излизат на двора да тичат и да се пързалят на пързалките, а после сядат да се хранят заедно на малки масички и столчета. Хубаво е също да заведете детето да види как си играят навън децата в градината, погледайте ги през оградата или дори отидете някоя събота или неделя да си поиграете в двора на детското заведение, за да посвикне с обстановката.
Важно е не само да сте много конкретни, за да може вашето дете да си представи нещата – важно е също да представяте всичко в най-добрата светлина, подчертавайки колко ще е хубаво да си има нови приятелчета и място, където всички да си играят заедно дори, когато времето е лошо.За това могат да ви помогнат и някои детски книжки – например “Горската детска градина” на издателство “Фют” или “Франклин тръгва на училище” на същото издателство. В никакъв случай не допускайте детето да чува изрази като “Ще видиш ти като тръгнеш на градина, да не мислиш, че там някой ще ти търпи глупостите!”, говорете и с таткото, и с бабите и дядовците – от полза за всички е у детето да се създаде положителна нагласа и радост от тръгването на детска градина!
Важно е да говорите за тези неща достатъчно често и да отговаряте ясно и простичко на всички въпроси, които детето ще ви зададе. И ако не се сети да попита само, в един момент трябва да обясните, че през това време вие няма да сте в детската градина, а ще го заведете и ще го оставите там да си поиграе малко, след което ще го вземете – ако вече е оставало самичко при баба и дядо без вас или пък при някое приятелче, обяснете, че и с детската градина е същото. Непременно подчертавайте всеки път, че никое дете не остава там постоянно и че винаги ще го взимате. Разкажете също, че там има госпожа, която се грижи за децата вместо мама, пее, чете им приказки и им помага, когато има нужда – да се облекат, да идат до тоалетната или да се хранят, а също и ако ги закача някое дете. Отново е важно да сте максимално конкретни – а също и да използвате правилните названия, учителката в детската градина е “госпожа”, а не “леличка” или нещо подобно. Обикновено идеята, че ще остане там самичко, не се приема добре от детето – не се притеснявайте от това, реакцията е напълно нормална, особено ако детето не се е отделяло от вас. В такъв случай е хубаво, ако имате възможност през тези месеци, да потренирате малко – опитайте да оставяте детето с някого (баба,дядо,татко,леля…) за кратко, като винаги казвайте разбираемо за детските представи кога ще се върнете – не “след два часа”, което нищо не му говори, а “ще си дойда когато е време за обяд”. Това ще ви помогне много след тръгването на детска градина, когато детенце ще ви пита кога ще дойдете да го вземете – казвайте възможно най-точно “след като си изядеш обяда и преди да си легнат другите деца” (обикновено първата седмица децата остават само до обяд, докато посвикнат).
Другият важен аспект от подготовката за тръгване на градина е да създадете и затвърдите у детето относителна самостоятелност по отношение на нещата, които се очаква от него да върши само в градината. Детето в детска градина трябва да умее да се храни самичко, да се съблича, облича и обува самостоятелно, да ходи само до тоалетната. Използвайте месеците, които имате, за да го приучите да се справя само – така ще намалите до минимум стреса от новата среда и новите изисквания.
Опитайте също да измените режима му (ако се налага), така че да е максимално близък до този в градината – може би ще се наложи да си ляга по-рано, за да можете да ставате и да се оправяте без бързане сутрин. Имайте предвид, че в детските градини приемането на децата става до 9.00 часа и по-късното отиване е само в извънредни случаи! А ако вие трябва да сте на работа дотогава, може да се наложи да ставате доста по-рано, отколкото детето е свикнало. Така че за да си спестите лошото сутрешно настроение и ревовете на недоспалото дете, когато и вие сте под напрежение и трябва да бързате, по-добре организирайте мъдро нещата още отсега.
Хубаво е също така отрано да се погрижите за подходящи дрешки за градина – не се препоръчват бодита, гащеризони и тесни панталони с копчета или пък дълги тесни поли за момиченцата. Блузките и пижамките трябва да са с достатъчно широки отвори за главата. Най-добре е детето да носи леки дрешки без ципове и копчета, с които да му е трудно да се справя – панталонче на ластик и лека блузка са най-добрият избор. Обувките и пантофките е най-добре да са с цип или лепенки ,връзките затрудняват както детето, така и персонала в градината.
Детето трябва непременно да има пълен комплект резервни дрешки за преобличане – потниче и гащички, чорапи, тениска, панталонче и връхна блуза, подходящи за сезона (не забравяйте да ги подменяте при промяната на времето). Ще имате нужда също от пантофки и раничка, в която да носите нещата – много мотивиращо за детето е да отидете да ги купите заедно, като му дадете възможност да си избере такива, които му харесват.
Така неусетно ще дойде и първият ден на градина. За да мине възможно най-леко, заедно пригответе от предишната вечер всичко необходимо – подходящи дрешки (не официални, не затруднявайте детето с дрехи, които трябва да пази), комплекта резервни дрешки и малко шише минерална вода в раничката заедно с любимата играчка, която детето да прегръща и с която да се успокоява. Предвидете достатъчно време за разсънване и обличане след събуждането, нека поне първия ден да не бързате – можете да приготвите и някаква лека закуска или плод за детето у дома – нещо, което то обича, защото може да няма апетит или да не му допадне закуската в градината (но нека това да е само първия ден, подчертайте, че оттук нататък то ще се храни с другите деца в детската градина). По пътя говорете на детето весело и окуражително, не допускайте да забележи притесненията ви – това ще го накара да мисли, че го очаква нещо лошо, щом вие сте толкова притеснена да го оставите на новото място. Когато пристигнете, представете детето на госпожата и му повторете как се казва тя – не настоявайте то непременно да подаде ръка и да я поздрави, ако не желае. Сложете дрешките в гардеробчето, можете да залепите и някоя любима картинка от вътрешната страна, обуйте пантофките и е време да се разделите. Не протакайте раздялата дори първия ден – кажете спокойно “Сега трябва да тръгвам, но ще дойда да те взема когато свършите с обяда и преди да си легнат другите деца!”, прегърнете детето, целунете го и тръгнете. Дори да се разплаче и да ви е ужасно трудно, не оставайте безкрайно дълго да се сбогувате – колкото по-дълго стоите, толкова повече ще реве детето. Зная,че ви е трудно да го оставите така и да тръгнете на работа или към къщи, а пред очите ви постоянно да е картината как детето ви плаче безутешно, защото сте го оставили на чуждо място. Зная също, че никога не бихте повярвали, когато госпожите ви кажат, че децата плачат само докато мама изчезне от погледа им – но това действително е така. Децата забравят бързо – а градината предлага куп неща, които предизвикват интереса на детето, така че то много бързо се отвлича, когато престане да ви вижда и обикновено безпроблемно се заиграва с останалите. Ще се сети за вас и за това колко много сте му липсвала в момента, в който ви види на обяд и тогава най-вероятно ще се разплаче отново от облекчение, че сте пак заедно и умора от новите впечатления, а вие ще имате чувството, че е плакало безспирно от сутринта – но това няма да е вярно в огромната част от случаите. Госпожата в градината ще ви разкаже как е минал първия ден, дали детето е плакало много, хранило ли се е и играло ли си е – питайте за всичко, което ви интересува и се съобразявайте с препоръките. Детските учителки имат голям опит и обикновено добър подход към децата, така че могат да преценят дали и колко време още ще се налага да взимате детето на обяд, докато свикне. Обикновено това не продължава повече от седмица за повечето 3-годишни деца и повече от 2-3 седмици за децата в яслата.
Възможно е обаче първият ден да се окаже голяма изненада – още с пристигането си в градината детето да хукне към другите деца и играчките и толкова да е погълнато от всичко ново и интересно, че изобщо да забрави за вас и всичко да мине много леко. Това е идеалният вариант – но е важно да знаете, че на следващия ден рядко е същото. За повечето деца първият ден не е критичният, защото интересът към новото надделява – критични и тежки са следващите няколко дни.
За тях важи принципът “очаквайте най-лошото и се надявайте на най-доброто” – детето може да започне да плаче още от събуждането, да страда и да преживява предварително раздялата, като това поведение се развие до истинска драма докато стигнете до вратата на групата – или може изобщо да няма никакви проблеми повече и да тръгне нетърпеливо и с радостно очакване. За съжаление обикновено се случва първото, затова е много важно как вие ще се справите със ситуацията. Останете спокойни – а като знаете какво ви очаква, ще е по-лесно да запазите самообладание – не се карайте и не се изнервяйте от плача на детето .Бъдете много търпелива – всичко това е нормално, сега детето ви знае какво се случва, след като стигнете в градината и изпитва обясним страх и притеснение, че вие всеки момент ще си тръгнете и ще го оставите само. Отново ще кажа обаче колко е важно да не стоите половин час да се сбогувате – така само удължавате агонията, защото вместо да се успокои, детето наново ще изпада в истерия всеки път, когато понечите да си тръгнете. Няма нито смисъл, нито полза от това – най-добре е нежно, но решително да се сбогувате с прегръдка и целувка още първия път и да не се връщате от вратата.
Този период обикновено трае само няколко дни – много рядко повече. Обикновено плачът се “измества” с всеки изминал ден – отначало започвате още от входната ви врата, по-късно – едва когато стигнете до оградата на градината, а след няколко дни вече е чак на вратата на групата – до момента, в който хленчът е само когато си взимате довиждане. Има няколко неща, които могат значително да облекчат тези първи дни – да вземате всеки ден любимата играчка (тази,с която детето спи) и да си намерите компания. Ако имате приятелчета или по-голямо братче или сестриче, които също ходят в детската градина и с които да изминавате заедно пътя до там и раздялата, този период минава доста по-безпроблемно.
Детето ще свикне напълно с градината до края на първия месец – дотогава плачовете отдавна ще са престанали и това, което ще ви бави сутрин ще са дискусиите коя играчка да вземете днес. Възможно е все пак да има рецидиви на плачливост – особено след ваканциите или след като детето е било болно и е останало по-дълго вкъщи.
Боледуването през първите два месеца е съвършено нормално и очаквано, много деца се разболяват още в края на първата седмица. Фактът, че детето боледува често в началото НЕ означава, че не е гледано добре в градината, че е държано на течение там или че е стояло голо – то просто вече е в колектив и е изложено на много по-чест контакт с вируси. А за да си изгради имунна защита, то трябва да преболедува поне няколко вирусни инфекции. Така че съвсем обичайно е първите месеци да изкарате няколко верижни разболявания – детето се разболява, остава няколко дни вкъщи, тръгва отново на градина и след седмица пак е болно. Със сигурност ще ви е много трудно, докато отмине този момент и дори може да започнете да се питате дали не сте сбъркали, като сте дали детето на детска градина и сега то е постоянно болно. Детето НЯМА да боледува постоянно – това трае най-много първите два месеца, които обаче сигурно ще ви се видят безкрайни. Важно е да не се отказвате през този период – неприятен е, но отминава. Следвайте стриктно съветите на лекаря си, давайте подсилващи имунитета сиропчета или таблетки и ще се справите.
Опитах се да ви покажа, че тръгването на детска градина е сложен, многостранен и често дълъг и труден процес. Но когато наистина “тръгнете” на градина, след всички страхове, плач, болести и колебания, ще разберете, че сте направили огромна крачка напред – не само вашето дете, но и вие. Преодолели сте многото първоначални проблеми, помагали сте търпеливо и сте дали на детето си това, което е най-трудно за един родител да даде – възможността да е самостоятелно и да се справя само със света. Извървели сте този път заедно, ръка за ръка – а от това връзката помежду ви е станала още по-силна. Оттук нататък ще можете само да се гордеете с вашето ходещо на детска градина момче или момиче, ще наблюдавате с радост и удивление промените – от хваналото се за полата ви дете до самоуверения и горд първолак, от първото стихче и първата песничка до първите букви в буквара…

Коледа е сред най-важните моменти в живота за всяко дете. Сигурна съм, че всеки от нас е запазил топли и незабравими спомени за вълшебните Коледи на нашето детство. Спомням си например, че зимата бе моя любим сезон точно заради трепетът от пристигането на Дядо Коледа, снегът, ваканцията и празничната украса на къщата, подаръците под елхата, миризмата на печена питка, баницата с късмети, сърмите на баба и най-сладката баклава, домашно приготвената руска салата, омайващия мирис на портокали и мандарини, сурвачките, топлата къща,отоплявана от печката на дърва, мириса на разгорялата се жарава и събирането на цялото семейство около тъй празничната трапеза, която бе така невероятно празнична …
Сега, като родители е наш ред да направим Коледата истинска и много вълшебна за нашите деца. Въпреки забързаното ни ежедневие, въпреки липсата на време, длъжни сме да им подсигурим тези спомени на нашите деца, които те ще пазят в бъдеще съкровени в сърцата си за една вълшебна и неповторима нощ, един голям празник. Малко желание и мъничко старание и това е възможно.

ВРЕМЕ Е ДА НАПИШЕМ ПИСМОТО ДО ДЯДО КОЛЕДА

Невероятно приятна емоция е ние като родители да поддържаме вярата в приказките у децата, и най-вече вярата на детето в съществуването на Дядо Коледа.
Коледната традиция позволява на хората да усетят връзката с предците си, в нарушения съвременен свят да почувстват някаква сигурност и устойчивост. Така децата виждат, че това е особен, важен празник. За него започват да се подготвят от по-рано, дори месец преди това, купуват се подаръци, обсъжда се как, с кой и къде ще се празнува. Вълнението, празничната маса и суетата, означават за детето, че се случва нещо необичайно, нещо, на което възрастните отдават голямо значение.
Ако по-голямото дете не вярва в Дядо Коледа, помолете го да не разубеждава по-малките за съществуването на вълшебството.
Колко дълго да позволите на детето да вярва в приказка? Честно казано, това не решавате вие. Настъпва ден, в който мъникът идва при вас с авторитетното съобщение: „Дядо Коледа не съществува!“ Но докато той вярва в тази чудесна коледна приказка, наслаждавайте се, все пак и вашето детство в тези моменти наднича през прозореца.Рано или късно детето ще разбере, че Дядо Коледа е само красива приказка, измислена от възрастните. Не е нужно да насилвате събитията. Има случаи, в които, когато палавникът се сблъска с действителността, той може да се отдръпне. Помолете по-големите деца да не разкриват тайната, имало е време, когато и те са писали писма до Дядо Коледа. Ако мъникът ви попита: „Вярно ли е, че Дядо Коледа не съществува?“, попитайте го: „А ти как мислиш?“ В случай на положителен отговор, го успокойте и му кажете: „Ето, виждаш ли, ти сам знаеш!“ Изчакайте да кажете истината, докато детето само не ви попита. Когато навърши 6-7 години, то ще започне да забелязва някои несъответствия и нереалности, свързани с появата на приказния старик и вълшебството ще се размие. Да, и по-големите и „отворени“ деца ще му разкажат, че всичко е измислица, а на вас само ще ви остане да потвърдите. Ако почувствате, че детето все още не е готово да приеме истината, задайте му въпроса: „Ти искаш ли да вярваш в Дядо Коледа?“ Дайте му време да помисли. Ако се е обезверил в чудото на коледния празник, уверете го, че и празник ще има, и елха ще има, и подаръци. Предложете му да пази тайната от по-малките. На детето ще му бъде приятно да се чувства пазител на тайната и ще разбере, че историята за Дядо Коледа не е никаква измислица, а истинско чудо. Коледа е единственият празник, във времето на който вълшебството приема силата на закон.
Въпреки забързаното ни ежедневие, въпреки липсата на време, длъжни сме да им подсигурим тези спомени на нашите деца, които те ще пазят в бъдеще съкровени в сърцата си за една вълшебна и неповторима нощ, един голям празник. Малко желание и мъничко старание и това е възможно.
Един от най-вълнуващите моменти в подготовката за настъпващата Коледа е да напишете Писмото до Дядо Коледа заедно с вашия малчуган. Ако детето ви не знае за писането на писмо – обяснете му, сега е момента и поговорете за желанията, които има малкото дете.
Подгответе обстановката като осигурите цветен лист хартия, химикалка, шарени моливи или пастели, а също пликове и пощенски марки.
За още по-голямо вдъхновение пуснете да звучат коледни песни, запалете свещ и нека писането започне…

Идва любимата част с подаръците, в която вие трябва да се намесите, защото все пак само на вашите плещи и ничии други лежи отговорността за получаването на им.

В заключение на писмото накарайте мъника ви да подготви рисунка или да избере снимка в знак на благодарност към най-известния човек в Лапландия и неговата работлива свита от джуджета. Накрая залепете марката върху плика и когато излезете на разходка минете през пощата за да пуснете Писмото до Дядо Коледа.

ДА УКРАСИМ ДОМА ЗА КОЛЕДА

Постарайте се за Коледа винаги да имате коледна елха, която по традиция да украсявате заедно с децата – с цялото семейство.
Украсете входната врата, внесете свежи борови клонки и направете икебани за всекидневната и за останалите помещения, украсете с гирлянди и снежинки по прозорците, разположете ароматизирани пръчици и свещи – позволете коледното настроение да се настани уютно в дома ви.

КОЛЕДНИЯ ПОДАРЪК ЗА МАЛКИТЕ СЛЪНЧИЦА

Всеки намира своя любим момент в Коледа. Няма съмнение, че най-вълнуващият миг за детето е отварянето на подаръците, които го чакат под елхата.
Oчичките му радостно грейват, когато види шарената опаковка и започне трескаво да я разтваря.
Какви са най-подходящите подаръци, които да приготвим за децата? Практично погледнато можем да се сетим за куп неща, от които детето ни има нужда. Не бива да забравяме обаче, че с подаръка си ние трябва да сме не само полезни, но и да зарадваме мъника.

Да започнем с най-любимите подаръци за децата – играчките.

КАКЪВ ПОДАРЪК ДА ИЗБЕРЕТЕ?

Съвет 1:
Децата обичат много подаръци! Опитайте се да ги изненадате с повече и различни подаръчета, макар и дребни, вместо един, но скъп. За бебета – правилото е обратно. Ограничете броя на подаръците. Бебето трябва да има достъп до 3-4 играчки, за да ги опознае напълно. В противен случай то се разсейва и разконцентрира.
Съвет 2:
Не подарявайте всичко на веднъж! Удължете удоволствието на детето. Даже и ако имате традиция всички подаръци да се подреждат под елхата. Не подарявайте подаръци само на детето, а и на себе си и другите възрастни.
Съвет 3:
Играчките за малките деца не бива да са статични или декоративни. Ако подарявате кукла, тя трябва поне да може да бъде събличана и обличана. Колкото повече неща могат да се правят с една играчка, толкова повече тя е подходяща за развитието на детето. За по-малките дечица са удачни играчки с ярки цветове, които развиват зрението и дрънкалки или детски музикални инструменти, които развиват слуха. Не се препоръчва малко дете да играе предимно с пластмасовите играчки. Това важи особено за бебета, на които тепърва никнат зъбчета. Най-подходящия материал за играчки за малки деца е дървото (дървени кубчета, пъзели и т.н.)
Съвет 4:
Много подходящи за деца са развиващите игри, които стимулират развитието на детето. Ако подарявате развиваща игра на детето си, намерете време да играете заедно. Детето може да не разбере правилата още от първия път, а и играта може да се играе с повече от един участник.

КАК ДА ГО ПОДНЕСЕТЕ?

Съвет 1:
Детето ще се зарадва много, когато се събуди сутринта на Коледа, да намери в леглото си подаръче.
Съвет 2:
Може да скриете подаръците и с помощта на жокери или добрата стара игра „топло – студено“, да оставите детето само да ги намери.
Съвет 3:
Ако нямате възможност да поръчате Дядо Коледа у дома, то може да оставите подаръка пред входната врата, да звъннете на звънеца и бързо влезете в къщи. Вървейки към детето, може да го запитате: „Да не би Дядо Коледа да е дошъл при нас?“. Разбира се, когато отворите вратата, ще стои само подаръка, но вие може да обясните че тази година добрият старец трябва да навести много добри дечица и вероятно няма време да отседне при всяко.
Съвет 4:
Събуждайки се сутринта на Коледа, детето с изненада установява че под елхата е отрупано с подаръци! Може да му обясните че Дядо Коледа вероятно е идвал през нощта и е оставил подаръци за всички.

КОЛЕДНИ ИГРИ КОГАТО СМЕ В КЪЩИ

КОЛЕДНА ИГРА „С големите ботуши, потропва …“
Нужно е да разполагате с елха на средата на помещението и няколко чифта големи ботуши. Децата обуват голям чифт обувки и по сигнал на мама или татко /или някой друг/ обикалят елхата. Печели този, който финишира първи.
КОЛЕДНА ИГРА „Без какво не може на празника?“
Децата се събират и започват да изброяват едно след друго без какво не може на празника – Дядо Коледа, Снежанка, елха, празнична вечеря, играчки за елхата, баница с късмети и т.н. Губи това дете, чийто ред е дошъл, а то не се сети без какво не може празника. Може и възрастни да се включат.
КОЛЕДНА ИГРА „Какво има в торбата на Дядо Коледа?“
Децата бъркат в торбата на Дядо Коледа и се опитват да познаят какво носи добрият старец, но без да гледат. Ако са познали – подаръка остава за тях. Играта е подходяща за дребни подаръчета – топки за елха, шоколад, орехи, дребни играчки.
КОЛЕДНА ИГРА „Орехов футбол“
Играе се на масата, с пръсти – показалец и среден пръст, а вместо топка се ползва орех.
КОЛЕДНА ИГРА „Какво има на елхата?“
Мама, татко или някой възрастен казва няколко различни думи, които би трябвало да са подходящи играчки за украса на елха. След всяка дума, която е вярна, децата трябва трябва да кажат: „Да!“. Но наред с играчките за елха, този , който казва думите може да подведе децата с други думи, на които трябва да се отговори с: „Не!“
КОЛЕДНА ИГРА„Какво имаше на елхата?”
Децата разглеждат внимателно елхата, след което се обръщат с гръб към нея и си затварят очите. Мама или татко скрива 1-2 играчки и приканва децата се обърнат и предположат какво е имало на елхата, но сега е скрито.
КОЛЕДНА ИГРА „Три крака“
В играта участват 6 деца, разделени по равно в два отбора. На всяка тройка дечица се завързват в едно всички десни крачета и всички леви крачета. След сигнал от някой от родителите, двата отбора обикалят елхата. Печели този, който пристигне първи.
КОЛЕДНА ИГРА „Дядо Коледа“
Играта се играе от 2 отбора. На всеки отбор се дават букви. След стартов сигнал, всеки отбор трябва да изпише правилно: „Дядо Коледа“. Печели този отбор, който се е справил най-бързо.
КОЛЕДНА ИГРА „Две играчки“
Играта се играе от две деца, които танцуват в кръг около три играчки. При внезапно спиране на музиката или сигнал: „Стоп!“, децата трябва да вземат по една играчка във всяка ръка. Разбира се за едното дете ще остане само една играчка. Печели това, което е било по-бързо.
КОЛЕДНА ИГРА „Цветна игра“
В очертан кръг влизат всички деца. Някой от родителите казва: „Хвани се за червено – едно, две, три!“. Който не е успял да се хване за посочения цвят на три или е излязъл извън кръга, отпада от играта. След това, родителя посочва друг цвят. Победител е този, който остане последен в кръга.
КОЛЕДНА ИГРА „Разтопи леда“
Участниците се разделят на два отбора. На всеки отбор се дава еднакво количество лед – например 5 бучки лед. Участниците застават един зад друг или един до друг. Целта на играта е леда да мине през всеки участник и който отбор по-бързо стопи леда, той печели.
КОЛЕДНА ИГРА „Игра с думи“
Един от всички участници казва две думи. Следващият участник, трябва да свърже двете думи в смислено изречение и да добави нова дума. Следващият участник трябва да свърже трите думи в смислено изречение и да добави нова дума. И така, отпада този, който не е запомнил всички думи или не може да ги свърже в смислено изречение.
КОЛЕДНА ИГРА „Писмо до Дядо Коледа“
Определят се 10 прилагателни, които трябва да се използват при написване на писмо до Дядо Коледа. Всички участници заедно съставят писмото. Прилагателните могат да са: дебел, богат, брадат, гладен, очилат и т.н.

КОЛЕДНА ИГРА „Къде са подаръците?“
Вместо да подредите подаръците под елхата, скрийте ги из цялата къща, като дадете жокер (картинка) на детето да ги търси и намери само.

КОЛЕДНИ ЗАНИМАНИЯ

През ноемврийските и декемврийските вечери се отдайте на Коледни занимания – заедно изработете коледни картички, заедно ги надпишете, украси за елхата и дома, приготвяйте коледни курабийки заедно.
Заедно цялото семейство обсъдете вече съгласувани с партньора идеи, къде ще прекарате Коледа.
Направете списък с хората, на които трябва да подготвите подаръци и обсъдете какви да са те – оставете децата да се включат активно и ги насърчете да нарисуват рисунка или изработят нещо за своите баби и дядовци, лели и чичовци и други роднини и приятели.

Уважаеми, родители нашето „Училище за родители“ продължава. Наближава един светъл празник „Деня на християнското семейство“.Семейството е основният извор от който детето черпи добродетели, възпитание, норми на поведение.Нито една институция не може да замести семейството.Там се създават моделите на подражание, които са много важни защото детето първо приема начина на общуване в семейството чрез подражание.Ето няколко съвета за общуване с детето в семейството.

Възпитанието на детето е едно от най-трудните, но удовлетворяващи занимания. Никой не се ражда с уменията да бъде родител. Докато детето расте и му предаваме опит за живота, то ни учи на родителство. Няма 100% валидни правила как да бъдеш добър родител. Децата са различни, родителите също, ситуациите в живота още повече. Има обаче някои истини, които са общовалидни при общуването…

Примерът е важен

От най-ранна възраст децата копират поведението на родителите си. Подсъзнателно те натрупват информацията, която получават визуално и в опита си да общуват с родителя и моделират поведението си спрямо нея. Ето защо личният модел на поведение е водещ начин за възпитание през първите 7 години. Естествено, необходимо е да се отделя и достатъчно време за разговор с детето.

Бъдете справедливи

За никой родител не е приятно да види детето си натъжено или разплакано. Но не трябва да сте прекалено меки, ако детето е направило сериозна грешка. Представата за правилно и погрешно децата базират също на преценката на родителя.
Когато родителят реагира спокойно при грешка на детето и му обясни къде се корени проблемът, то е в състояние да възприеме казаното и коригира поведението си.
При семейства с повече от едно дете, родителят следва да изработи подход при общуването си с тях, за да не създаде условия за неразбирателство между тях.

Бъдете част от живота на детето

Да сте част от живота на детето не означава само да помагате за домашните му, да го направлявате какво е правилно и не. Необходимо е да отделите време специално за него и разговаряте за тревогите и мечтите му, за случките, които са му направили впечатление, за приятелите му. Играйте заедно, обсъждайте филма, който сте гледали заедно, споделяйте любимите си занимания. Така е сигурно, че ще се докоснете до него.

Според възрастта

За родителя детето винаги остава дете. Важно е обаче успоредно с растежа му да се развива и родителския подход. Ако продължавате да гледате на 5-годишното дете с очите, с които сте гледали на него в периода на прохождането му, рискувате самостоятелността му. Докато задължение на родителя е да помогне на детето си при адаптирането му към задълженията в училище, то напълно неадекватно е тийнейджърът да се следи дали си е сложил тетрадките в чантата. В тази възраст се налага друг подход, който действително да работи при общуването и постига отговорност от страна на детето.

Самостоятелността…

За да се справя в живота, детето от малко следва да развива своята самостоятелност. Естествено за всяка възраст тя е специфична. Да се приучи детето на независимост и отговорност е една от най-трудните задачи на родителството. Непрекъсното е необходимо да се спазва балансът между силния контрол от страна на възрастния и своеволието от страна на детето.
За да бъде едно дете независимо, то родителят трябва да има доверие в него. За да се гласува доверие, значи има справяне с отговорностите от страна на детето. За да се справя със задълженията си, на детето преди това трябва да е показан модел на поведение. Процесът е двупосочен и взаимозависим.

Последователност

Създаването на конкретни правила и изисквания към детето няма смисъл, ако те не се прилагат последователно. Ако веднъж родителят се отнася прекалено благосклонно към детето, въпреки съзнателната грешка, а друг път се изпадне в ярост, определено то няма да разбере какво всъщност се изисква от него.
Децата бързо научават модела на поведение на родителите си и ако установят, че „номерът може да мине“ при определени обстоятелства, то непременно ще се възползват.
В тази връзка е необходимо родителите да координират действията си, за да не се получава, когато единият наказва, другият да позволява. Ефектът е същият – детето ще си прави просто каквото му хрумне. По-лошото в този вариант е, че може да изпадне в ситуация, която да пострада без родителя да е в състояние да му помогне.

Отнасяйте се към детето с уважение

Децата са особено чувствителни към несправедливостта. Няма как да спечелите детето, ако подхождате към него неадекватно и необосновано. Необходимо е да изградите и заслужите доверието и уважението от страна на детето си. Само по този начин ще можете да имате доверие и на него.
При общуването с него, разговаряйте като равнопоставени. Позицията над на родителя, не само поставя дистанция, но и изгражда стена. Учтивият и любезен разговор в повечето случаи има много по-висока ефективност от повишаването на тон. Важно е при разговора с детето, родителят да има пълно присъствие. Ако мислено все още сте на работното място, детето ще усети неискренността ви. А и как бихте го направлявали, ако не сте концентрирани и внимателни при комуникирането с него.